Описание: Oceмнaдeceтaтa динacтия (1550–1323 г. пp.Xp.) oтбeлязвa мoжe би нaй-виcoкия вpъx нa дpeвнaтa eгипeтcкa импepия кaктo в гpaницитe й, тaкa и извън тяx. Tя e пepиoд нa вeличиe, paзцвeт и тpиумфиpaщa пoбeдoнocнa пoлитикa. Нo тя e и вpeмe нa гoлeми пpoмeни и буpни cъбития, ocoбeнo в пocлeднитe гoдини oт цapувaнeтo нa Амeнoфиc III и внeзaпнoтo възшecтвиe нa пpecтoлa нa Beликия epeтик Еxнaтoн, кoгaтo paзличнитe peлигиoзни идeoлoгии ca в cвиpeп cблъcък, a нaд cтpaнaтa e нaдвиcнaлa мpaчнa зaплaxa oт cтpaнa нa импepиятa нa xeтитe. Toвa e пepиoдът, в кoйтo ce paзвивa дeйcтвиeтo в пocлeднaтa шecтa книгa oт пopeдицaтa „Египeтcки зaгaдки”.

  Описание:Още през Третото хилядолетие преди Боговъплъщението - т. е. столетия преди записването на текстовете от Стария Завет -  египетските мъдреци, като Птаххотеп и Ахтой, се радват на почит като автори на поучения. Основните теми са доброто говорене и слушане, подчинението на божията воля, ненавреждането, отговорността за делата на човека предвид следсмъртната му участ.

Най-древната мъдрост на човечеството е изписана с оригиналните йероглифи, преведена и представена от основоположника на египтологията в България Сергей Игнатов.

ПРЕДГОВОР

Най-древните книги с притчи и поучения са записани в Египет на фараоните. Още през Третото хилядолетие преди Боговъплъщението египетските мъдреци Имхотеп, Кагемни, Джедефхор и Птаххотеп се радват на почит като автори на мъдри поучения. По-късната египетска традиция дори разказва, че най-мъдрият сред египтяните, Имхотеп, е бил взет на небето от боговете, когато решили да напуснат земята. От поученията, възникнали през III хилядолетие египтологията днес разполага с поучението за Кагемни, възстановяват се мъдростите на Джедефхор, но най-пълният и ползващ се с най-голяма популярност текст е този на Птаххотеп. Поучението на Ахтой заема по-особено място, тъй като е писано от цар.

Птаххотеп е живял през управлението на V дин. на Старото царство в Древен Египет (втората половина на III хил. пр. Р. Хр.). Книгата с притчи, която съставил, обхваща всичките или почти всички страни на живота, и както читателят ще види, наставленията на древния мъдрец са актуални и днес. Именно Поучението на Птаххотеп е сърцевината на настоящото издание, което представя не цялостен превод, а есенцията на тази прочута книга.

Представените фрагменти от Птаххотеп са допълнени с няколко откъса от Поучението на Ахтой. Ахтой е първият цар - автор в египетската история. Той е бил цар на Хераклеопол по времето на Първия преходен период (края на Трето хилядолетие). Събраните наставления от Птаххотеп и Ахтой представят мъдростта на Египет от времето на III хил. пр. Р. Хр., т. е. столетия преди писмената фиксация на Староза-ветната мъдрост. Основните теми са доброто говорене и слушане, подчинението на божията воля, ненавреждането, отговорността за делата на човека, предвид следсмъртната му участ. Разбира се, висшата мъдрост е съединяването на сърцата - сърцето на човека със сърцето на Твореца, за да могат замислите на Бога да влязат в човека, но това е тема на друго изследване.

Поученията са обособен жанр в египетската литература. Египтяните наричали тези книги Себаит. Много по-късно, през първото хилядолетие, употребявали и друг термин - Метрет.

Преводите, които представям, имат повече от двайсет години история. Птаххотеп го превеждах през 1984-85 г. през студентските ми години, под ръководството на Ал. Четверухин - блестящ познавач на староегипетския и класическия египетски език. Пожълтелите страници на този превод с бележките на Ал. Четверухин от години обикалят моите студенти и най-сетне дойде време да бъдат публикувани.

Преводът на Поучението на Ахтой също е от тези години. Разбира се, и двата текста отразяват днешното ми разбиране за Стария Египет.

В предложените преводи често се срещат думи като душа и сърце. В оригинала душата е Двойника на човека, когото египтяните наричали Ка. Сърцето е сърцето-иб, което се възприема като вместилище на разума, чувствата и емоциите. Това сърце е сърце на другата духовна същност на човека - Ба. Чрез него Бог влиза в контакт със света и формите, а пък човекът прониква в божественото.

Оригиналните текстове са публикувани от:

1. Žaba, Z., Les Maximes de Ptahhotep, Prague. 1956.

2. Helck W., Die Lehre Für König Merikare, Wiesbaden, 1977.

По тези издания са направени преводите от египетски на български.

Сергей Игнатов